Анастас Пунев, председател на Настоятелството

неотказващ всевъзможни проекти, концепции, събития и други средства за борба със скуката, концентриран върху бъдещата си юридическа кариера, но точно заради това още по-вгледан извън нея.

„Признавам си известна доза притеснение по отношение на факта, че моите усилия трябва да стигат до по-широк кръг хора и че активното гражданско участие под всякаква форма е въпрос на дълг. Освен това никой няма да вярва на красивите ти приказки, ако не си сътворил нещо някак. А25 е едно многообещаващо нещо и някак.

Приех да участвам в А25, тъй като вярвам, че качественото изкуство може и трябва да бъде промотирано. Противно на настроенията наоколо, смятам че хубавите неща неминуемо имат свой комерсиален оттенък, който не само не е срамен, а ги прави много по-същински. Ако обаче има един фактор, който пречи това да си проличи, то е, че нищо не разцъфва в самота. В настоящия момент повече от всякога трябва да сме заедно и повече от всякога успехът на една идея е свързан с нейното подкрепяне и правилно позициониране. Позитивното отношение иска малко и дава учудващо много."

Кристин Разсолкова, член на Настоятелството

„Когато получава Йерусалимската литературна награда през 2009, Харуки Мураками казва:  „Избирайки между една висока, солидна стена и яйцето, което се счупва върху нея, аз винаги ще стоя на страната на яйцето."Той използва метафората, за да говори за Системата и за това, че “всеки от нас е уникална, незаменима душа, обградена от чуплива черупка”. Това ме вълнува и си представям, че дори и една съвсем млада организация може да стои на страната на “чупливото” и творческото, да се грижи за него, да го развива и да го показва.Може би А25 ще успее и дори ще бъде много добра в това. Още не знам, но искам да участвам на страната на яйцето.Разбира се остава и въпросът с какво мога да допринеса. Образованието ми е художествено, а към тази основа се добавя опитът ми с големи международни организации, за които съм работила, опитвайки се да използвам възможностите им за активно действие в изкуствата, образованието и културата. Работила съм и в по-малък мащаб, следвала съм собствени идеи и импулси и напоследък тази посока ми се струва най-интересна."

Васил Видински, член на Настоятелството

"Струва ми се, че една от най-важните и трудни теми в областта на изкуството е тази за неговата автономност. От една страна, изкуството изглежда изключително свободно: то е независим творчески акт, много често бива провокативно, дръзко или смело, понякога дори е жертвоготовно, в разрез със своето време и затова трагическо. От друга страна, изкуството е винаги в някаква културна ситуация, то се създава и възприема от конкретни хора с техните лични оценки, предпочитания, предразсъдъци, с техните дълбоки социални ценности. Затова изкуството никога не напуска обществото и не е напълно автономно. Но то не може да се потопи напълно в културната среда (защото би се превърнало в индустрия, в шаблон) и запазва идеала си за автономност. Именно на този противоречив кръстопът се случват най-интересните събития, там се поражда най-сложното разнообразие. На този кръстопът стои А25 - в това има и грижа, и отговорност."