Кремена Христова, съосновател и директор – културолог и магистър по икономика на човешките ресурси. Интересува се от външна културна политика, културно-историческо наследство, европейската, арабска и балканска идеи за “демокрация”, стереотипите в съвременните социални събития.

Участва в международни форуми, свързани с театър, доброволчество и различни формати на инициативата “Душа за Европа”. Работи като асистент в три изследователски проекта върху международно културно сътрудничество и общинска политика за култура. Организира семинари, тематични публични дискусии, фестивали с международно участие - всички в сферата на културата. Цени особено високо работата си в съавторство върху е-бюлетина “Културна политика” (2008 и 2009 г), и върху портала за българската култура в чужбина www.bulgariaabroad.com

Кръстопътят е усещането, че нещо вълнуващо предстои, като нагорещена повърхност, която знаеш, че е болезнено гореща, но въпреки това посягаш към нея. Носи едновременно чувство за свобода, заради многото “избори”, които можеш да направиш, за съмнение относно посоката, която поемаш и за отговорност, произтичаща от взетото решение. Кръстопътят е и място на срещи.

На кръстопътя на интересите ми се пресичат различни въпроси: Колко демократична всъщност е демократична Европа?; Как изглежда българската култура в чужбина?; Кои са причините за конфликта между съвременното изкуство и културно-историческото наследство? Кои са причините за ширещия се страх от арабския и мюсюлманския свят? Защо има бездна между знаещите и образовани млади хора и неграмотните такива?Кои са добрите подходи за привличане на нови публики?

Не харесвам начинът, по който темата “култура” присъства в българските медии.

Павлина Дублекова, съосновател и директор – културолог, социолог и магистър по джендър изследвания. Интересува се от сценични изкуства, литература, съвременна арабска култура, мениджмънт в културата, междукултурен диалог и джендър предразсъдъци.

Участва в международни форуми, сред които Лятната програма на Humanity in Action за човешки права и многообразието, семинари, посветени на проблеми на малцинствата, конференции по актуални социални събития като Арабската пролет. Работи в рекламния отдел на държавен театър, координира проекти, свързващи книгоиздатели и артисти от Източна Европа и Арабския свят. Сред най-ценните си професионални опити поставя участието си в планирането и организирането на семинари за ливански художници в София и за Източноевропейски в Бейрут, които показват социалните и културни пластове на двата града в цялата им живост и отвъд обичайните предразсъдъци.

За мен, „кръстовището“ е едновременно място и ситуация, която носи огромен потенциал за откровен контакт между пресичащите се, за избор и смяна на посока, за търсене на отговори. Но също така е и невралгична точка, към която е нужно да се отнасяме с внимание, за да не губим от поглед възможности, поради собствените си предразсъдъци.

И именно темата за предразсъдъците, стереотипите и клишетата ми е особено интересна. Макар и да разбирам, че те представляват „кондензирано“ познание, спомагащо за бързо ориентиране в конкретни ситуации, вярвам, че в съвременното общество съществуват твърде много от тях, които не са актуални и вредят, но по силата на инерцията се приемат безкритично. По-конкретно, вниманието ми се фокусира върху стереотипите, определящи отношенията между малцинства (и маргинализирани групи по всякакъв признак) и мнозинство, както и върху джендър дисбалансите.

Други важни за мен теми са свързани с възможностите за развитието на публики, доброто управление в сферата на съвременните изкуства, особено рекламата и връзките в обществеността, както и социално ангажирано изкуство, което реагира на актуални социални събития и ги коментира на своя език. Не на последно място с интерес следя наднационални процеси, като конструирането на Европейска културна идентичност, както и инициативи като Европейска столица на културата.

Емилия Братанова, експерт по миграционни и интеграционни въпроси - дипломиран социолог и магистър по социални науки със специализация по миграция и интеграция от Амстердамския университет, Холандия.

От години работи по въпросите на убежището, висококвалифицираната и нелегалната миграция в Европейския съюз. Пише академични статии и участва в проекти, работни срещи, семинари и конференции на теми като европейска идентичност, свободно движение на хора в ЕС, национални системи за убежище, категоризация и стигматизация на хора. Била е стажант в Европейския център за малцинствени въпроси във Фленсбург, Германия, както и във Върховния комисариат за бежанците към ООН в София, България. Гордее се с неизчерпаемия си ентусиазъм в работата си като доброволец в Интеграционния център към Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет и редовно организира дарителски акции, които да подпомагат децата бежанци в процеса на обучението им по български език. Чрез работата в областта на културната ориентация се надява да овласти бежанци и търсещи закрила лица с умения за по-лесна адаптация и разбиране на приемащата ги среда.

Приемащата среда наистина ли е приемаща или по-скоро изключваща? По дефиниция ‘чуждите’ са различни и често губещи в една игра на страх и любопитство. Интеграцията е двустранен процес, за чието случване са нужни усилия и от двете страни. ‘Нашите’ не просто да толерират, но и да (се опитват да) разберат ‘чуждите’ и обратното. Разбирането е основа за мирно съвместно съществуване и затова за мен то заема централно място в овластяването на маргинализирани групи хора. Да разбираме означава на първо място да имаме сетива за обкръжаващите ни културни кодове. Именно затова смятам, че разбирането на културата е ключ към успешната адаптация в нова среда.